Цените за копирайтинг услугите продължават да са обсъждана тема.

Продължават и да са неразбирана тема.

Хората масово си представят цените през някаква количествена призма. През призмата на „Повече или по-малко“.

През тази призма много клиенти пречупват и цените на копирайтинг услугите. Затова продължават да се случват коментари ала „Окей, но тази цена ни е висока и става ли да я свалиш поне наполовина, пък ние ще гледаме да ти даваме повече поръчки за текстове за сайта?“

Ми не, не става.

И не просто защото парите са недостатъчни…

А защото на различните цени клиентите получават различни блага.

Това, което хората продължават да не схващат е, че

цените не имерват

никакви количества,

а само използват пропорции с количества.

Например да вземем бартерната размяна, за по-лесно онагледяване. Ако разменим 3 пици срещу 8 бири, всъщност не измерваме оценките на двете блага. Това просто е невъзможно в човешкия свят. Защото такава процедура предполага да измерим прецененото потенциално удовлетворение от благата. Само ако, да речем, можехме да измерим, че при 300 единици удовлетворение се купуват 3 пици, а при 800 единици удовлетворение – 8 бири, можехме да ползваме количествата като фундаментална отправна точка. Но дори и тогава, за да бъде изчислението прецизно, ще ни трябва общ знаменател. Някакви общи елементи на удовлетворени и някакви общи елемементи между пиците и бирите. Защото изчислителната логика предполага, че именно тези елементи са обектите, които събираме, за да измерим стойността.

Абсурдни изчислителни процедури са това.

След като това е невъзможно в човешкия свят, икономическата изчислителна логика тръгва в съвсем друга посока.

Важни стават не отделните количества, а конретните съотношения на размяна, защото те отразяват оценките на хората.  Не ги измерват, само са техен израз. Така големите икономисти ни дават средство за заобикаляне на проблема с липсата на измерване. Дават ни и средство за икономическо изчисление – логиката на ценообразуване.

Според тази логика, за да изчисляваме икономически адекватно, числата, с които боравим трябва да отразяват смислените за нас пропорции на размяна. А тези пропорции пък трябва да се извеждат естествено от ТИПА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ, което целим.

Така в нашия случай икономическите ни заключения се предопределят от факта, че пицата (и ресурсите за създаването й) в случая се цени по-високо от бирата (и ресурсите за създаването й). И не измерваме колко по-високо се цени. Само го констатираме. А после, спрямо икономическите резултати – с колко пари остава клиентът, какво може да прави с тях и какво е получил, както и колко пари получава пицарят, какво може да прави с тях и какво е предоставил – преценяваме дали съответната размяна е била ефективна или не.

Вместо измерване, оценка и преценка на конкретни ефекти.

Такава е природата на икономическото изчисление.

И сега да се върнем на цените на копирайтинг услугите.

След като тези цени НЕ представляват измерени количества (а само изразяват оценки, чрез количествени съотношения), не е възможен адекватен разговор през призмата на „Повече или по-малко“. Повече или по-малко какво? Плащаш парична сума, получаваш рекламен текст, на който даваш съответна оценка – а тази оценка не е измерима. Ако се подлъжеш да я измерваш през последващите количества продажби (или пък направо през количествата продадени блага), трябва бързо-бързо да се опомниш, за да се сетиш, че продажбите са също резултат от неизмерими човешки оценки – тези на твоите клиенти.

Така че на практика по цялата изчислителна верига на стойността властват оценки и съотношения на размяна, които изразяват тези оценки. Нито едно икономическо число не е резултат от чисто количествени натрупвания. Защото хората не сме роботи и не сме в състояние буквално да измерваме стойността. Ние само я… преценяваме.

От това пък следва, че не е възможно да работим с „Повече или по-малко“ съображения за цените на копирайтинг услугите. Работим само с оценки, типове и критерии. Тоест оценяваме ефективността на конкретни типове текстове по конкретни типове ефекти, които ползваме за критерии.

А от това следва, че, когато някой се навие да свали цената на половина, клиентът НЕ получава, да се изразим така…, 50% ефективен рекламен текст.

Истината е, че (поне в повечето случаи) клиентът НЕ ПОЛУЧАВА рекламен текст изобщо.

Защо?

Защото и копирайтърът/контент райтърът е човек.

И той борави с оценки.

Затова той изобщо не измерва някаква имагинерна представа за намелена наполовина стойност на рекламния текст.

Той гледа цените, на които ще си купува блага – интернет, ток, дрехи, бира, пица… – и цените, на които ще продава блага (текстове). И между двете изниква съотношение, което изразява оценката на копирайтъра за работата му/й за Вас. Ако смъкнете цената наполовина, това ще означава, че копирайтърът няма да е в състояние да си купи благата, които цени по същия начини, по който е възнамерявал да си ги купи. Това ще доведе до ефект, който е по-малко ценен за него/нея Това обстоятелство директно се отразява на оценката му/й за работа за Вас – той квалифицира работата от ДРУГ ТИП. В резултат получавате блага от ДРУГ ТИП. НЕ рекламни текстове. Някакви други текстове. С доста съмнителна стойност. За Вас НЕ е извършена и копирайтинг услуга. Извършена е някаква друга писателска услуга. Логично е следователно поне да се поинтересувате дали текстовете, продукт на тази услуга, Ви вършат някаква работа. Може пък и да вършат. Но в огромна част от случаите НЕ вършат.

Така като теглите чертата излиза, че всъщност от напъване да смъкнете цената сте платили повече – защото срещу платената сума седи доста по-малко ценно благо. 50% смъкната цена Ви е докарала текстове с ефективност близо до 0%. Тази ефективност е добре дошла за наетия от Вас копирайтър или пък просто контент райтър – защото той/тя не прави кой знае какви инвестиции в изготвяне на текстовете за Вашия сайт. Тези текстове са просто от друг ТИП. Те са просто пълнеж.

Така че не разглеждайте цените за копирайтинг услуги, които срещате в пространството, толкова през призмата „Повече или по-малко“. Преценете си какво искате за онлайн бизнеса си, дали искате копирайтинг или нещо друго и тогава анализирайте ценовите предложения.