Как да пишете човешки

By in
946

Изказът онлайн трябва да е лек и динамичен. Ако някъде можете и да говорите като на комунистическо събрание или като в класна стая и да разчитате, че на слушателите няма да им е удобно или няма да им е позволено да напуснат стаята/зала, в Интернет е различно. Хиксчето горе вдясно е лесно за кликване. Затова постарайте се да не го правите привлекателно за читателя.

Въпреки многото принципи, които спазвате и техники, които прилагате, все ще се случи да създадете текст, който да отблъсне, или да не увлече достатъчно силно читателя. Но пък поне можете  да избягвате някои установени отблъсквачи на читатели.

Ето 2 такива:

 

Високопарен език

Когато използвате твърде често изрази като “абдикация от екзистенциална обществена роля” или “структуроопределяща инвенция в областта на жизненоважни обществени сегменти”, предизвиквате силно раздразнение у читателя.

Понякога е добре да използвате някои по-завъртян израз, за да респектирате читателя, но трябва да уцелите момента и създадената вече атмосфера. В повечето случаи обаче, подобни изрази звучат претенциозно и внасят една отблъскваща тежест в текста.

Помнете, че добрите писатели звучат интелигентно и увличат читателите с прости думи и изрази, подредени по майсторски начин. Помнете думите на Дейвид Огилви:

“Не използвайте жаргон/сложни думи/чуждици като ‘реконцептуализира’ демасификация, осъдително и др. подобни. Това са отличителните белези на претенциозния задник”

За да придадете тежест на текста с някой по-претенциозен израз, ви трябва много практика и специално майсторство. Ако ги нямате, заложете на простия език. Освен това, знайте, че читателите обикновено се впечатляват повече, ако обяснявате авторитетно и интелигентно сложни неща с прост език. Това наистина е сериозно писателско умение, но то става  все по-високо ценено. Така че, фокусирайте се в развитието му.

 

Престараване с книжовния език

Почитайте книжовния език! Важно е да говорите и пишете грамотно, за да оставяте добро впечатление. Но не се престаравайте. Освен грамотно, трябва да се изразявате и разговорно. Затова не се престаравайте да изпълнявате ученически всички литературни правила, а отново последвайте съвета на Дейвид Огилви:

Пишете, както говорите – естествено.”

Много хора са склонни да се стягат, когато започнат да пишат. В резултат така натъпкват текста с местоимения, сложно съставни изречения и официални изрази, че сякаш очакват учителката им по литература да прегледа текста и да им пише оценка преди да го публикуват онлайн.

Това прави неефективни много текстове. Помнете, че целта ви е желана реакция на читателя, а не 6 по литература. Направете текста четим и увлекателен, а не скован в литературни норми.

 

Ще дадем 2 примера за това:

Постоянно се стараете да използвате местоимения

Когато прекалите с Аз, Той, Тя То, Ние, Вие Те, убивате част от увлекателността и скоростта на текста и, още по-лошо, похабявате енергия в призива към действие /Call to action/.

 

Пример:

Аз позвъних на Мария, за да уточним срещата. Тя вдигна в добро настроение и предложи да поканим Павел и Жоро. Те били в София и щяло да е удобен момент да се видим с тях.

Виждате как престараването с използването на местоимения, превръща текста в тежест за ума. Ето колко по-лек, динамичен и естествен изглежда текста, само като махнем местоименията:

Позвъних на Мария, за да уточним срещата. Вдигна в добро настроение и предложи да поканим Павел и Жоро. Били в София и щяло да е удобен момент да се видим всички.

 

Използвате твърде много сложно съставни изречения

Да, сложно съставните изречения са неизменна част от речта. Не бива да се оказвате изцяло от тях, защото изказът ви ще стане насечен. Но отново припомняме, че учителката ви по литература нито наднича зад рамото ви, докато щракате по клавиатурата, нито ще проверява и оценява текста ви. Така че, разчупете малко текста.

Пишете за интернет читателя и главната ви цел е да събудите отношение и желание в ума му. Затова колкото по-достъпен текст създадете, толкова по-добре. А простите изречения са най-достъпни. Особено ако  е дошъл момента за Call to action /призив към действие/, простите изречения могат да създадат улей, по който читателската мисъл да се плъзне към решението. Затова гледайте текстът ви да не изобилства с изречения като предходното (-:

 

Пример:

Гледайки към хоризонта, той си мислеше за сделката, която бе сключил, за да спечели доверията на хората, които бяха застанали зад гърба му, когато той прохождаше в кариерата, която бе избрал за призвание.

Изречение, като плътна бетонна плоча, нали? Да видим какво можем да направим:

Той гледаше към хоризонта и си мислеше за сделката, която бе сключил. Искаше да спечели доверието на хората, застанали зад гърба му в началото. Тогава той прохождаше в кариерата, която бе избрал за призвание.

Може да има още забележки, разбира се. Но текстът олекна значително.

 

Всички неща в този текст са лесни за съобразяване и реализиране, ако помните че от другата страна на екрана винаги стои…. човек!