Създател на съдържание, блогър, журналист, писател, контент райтър, копирайтър?
Не станаха ли много пишещите?
Кой какъв е и за какво се бори?
Защо толкова много термини?
То нали все за текстове говорим…
Именно. Пазарът се обърква от толкова много термини. А всъщност човек иска основно съдържание на сайта, което му докарва приходи. Той затова го е създал този сайт. За пари.
Проблемът обаче е в конкретната бизнес ситуация. Може да продавате сложни продукти на взискателен и образован пазар, което изисква специално представяне. И за него да разчитате основно на обяснения и оферти в сайта си. Трябват ви по-прецизни текстови послания.
А може и да имате друг канал, изградена мрежа, контакти, система за директен маркетинг… Може продуктът или услугата да изисква повече личен контакт с клиента и да не ви трябва кой знае какво рекламно онлайн представяне. А просто сайт с базова информация и данни за контакт.
Затова е важно да знаете какъв човек да ангажирате за сайта, срещу какви пари и с какви очаквания.
С тази идея в нашия копирайтинг блог ви ориентираме за различните писателски роли. Например ви обяснихме какво да очаквате от един контент райтър и какво от един копирайтър. Изяснените очаквания хвърлят светлина върху разнообразието от цени на писателските услуги.
Защото няма какво да се превъзнасяме.
Все за писане си става въпрос.
Обаче писането е огромна територия. Територия на различни цели, различни практики, различна настройка, различен подход.
Затова има и толкова различни цени, оферти и специалисти.
За да ви ориентираме в пазарната обстановка – което е сред основните цели на този писателски блог – ще разясним някои от заблудите за копирайтинга, контент райтинга и изобщо създаването на онлайн съдържание…
6 основни заблуди на пазара на текстове за уеб
Преди време разкрихме някои от неприятните практики на тези писатели в уеб пространството, наричащи се създатели на съдържание. Разяснихме и какво може да се крие зад прозвището контент райтър.
В резултат ядосахме някои хора – главно контент райтъри. Те се засегнаха, понеже хвърлихме сянка на съмнение върху копирайтърската им природа. И върху професионализма им.
Не целяхме очерняне. Един контент райтър или създател на съдържание може също да е коректен, креативен, отдаден на работата.
Само че в общия случай на практика предлага по-различна услуга и с по-различна нагласа.
Да, да се наричаш копирайтър си е престижно. Но трябва да се заслужи. Най-малкото трябва да си взел съзнателно решение, че ще се занимаваш именно с копирайтинг. И че ще развиваш бизнес в тази сфера.
А много райтъри не се взели такова решение. Но пак наричат себе си копирайтъри. И обикновено, за да имат шанс в пазарната битка, работят на доста ниски цени – 2 лева за 100 думи, 10 лева за блог статия, 12 лева за продуктови описания и подобни. Така най-малкото потребителите се объркват, оставяйки с /грешно/ впечатление, че хората в копирайтинг бранша не са много наясно с офертите си и всеки се опитва просто да отхапе по-голямо парче от пазара. А често и смятат направо, че копирайтъри, работещи на по-високи цени, се надуват излишно.
Това, което трябва да подчертаем е, че всъщност различните райтъри искаме да отхапем различни парчета от пазара. Тоест да работим с различен тип потребители, поставящи си различни цели.
И като част от усилията ни в тази посока сега ви представяме 6 основни заблуди на пазара на текстове за уеб:
- „Копирайтър може да се нарече всеки, който има нещо да каже в уеб пространството“ – това е основната заблуда, която обърква потребителите. Проблемът е, че днес всеки може да каже нещо в уеб пространството. Facebook пост се създава за до минута, просто коментар в блог пост – за половин-един час максимум, а да създадеш блог отнема няколко минути, заедно с регистрацията и създаването на първата публикация. Едва ли е удачно обаче да платиш на някого за рекламни текстове за сайта си, само защото той обича често да споделя мисли във Facebook или защото поддържа блог… Копирайтърите са онези специалисти, които обикновено си поставят цели и отвъд самия текст – като предизвикване на действие, затвърждаване на определено отношение, внушаване на конкретен замисъл, развитие на бранд… Тези цели изискват различен подход към писането. Защото са предимно бизнес цели.
2. „Копирайтър не е само този, който пише за пари“ – всъщност коректно е да се каже, че един копирайтър може да пише и с други цели, не само пряко финансови. Може да е и блогър или активен коментатор във Facebook. Може да пише с пряката цел създаване на онлайн репутация, която впоследствие да донесе онлайн продажби. Може да разчита, че информирането ще е основа на комуникацията. Но решавайки да е именно копирайтър, човек обезателно поставя изкарването на пари, бизнеса в сърцето на писателската си практика. От една страна се старае да изкарва пари за клиентите си, а от друга за себе си. Копирайтърът се нарича копирайтър, понеже прави бизнес с рекламни концепции, стратегии за оптимизация, тактики за представяне на продукти и услуги. Бизнес ориентацията на копирайтъра е ключов аспект от същността му, предвид че клиентът му плаща с идеята да съдейства именно за развитието на бизнеса.
3. „Дългоформатното съдържание днес е също толкова важно за бизнеса и може да му помогне да се разрасне, също като краткото. Затова контент райтърът не бива да се поставя по-ниско“. Сега, това е основна заблуда, която обаче почива на вярно твърдение, затова нещата трябва да бъдат разяснени по-детайлно. Наистина дългоформатното съдържание – блог статии, подробни описания, презентации… – става все по-важно за бизнеса. Особено след като последните ъпдейти на Google поставиха на преден план задълбочеността на информацията. Ето основните аспекти:
- Наистина копирайтърът в оригиналната му роля се занимава предимно с кратко и класически рекламно съдържание – слогани, Landing page текстове, текстове за рекламни кампании… Само че днес бизнесът изисква рекламиране с повече и разнообразни формати съдържание. Включително дългоформатно съдържание.
- Затова на практика и на копирайтър му се налага да създава блог статии, текстове за манифест, презентации на компании, продуктови описания. Обаче копирайтърът работи с различна философия и върху тези видове текстове.
Тази философия създава разлика дори между статия за блог, написана от копирайтър и такава, написана от контент райтър. Разликата произтича преди всичко от специалната стратегия на копирайтъра за създаване на концепция, преди стартиране на писането. А също и във вграждането на тази концепция в процеса на писане.
4. „Значение има само добре свършената работа. Оттам идва разликата в цените. Райтърите са едни и същи. Всичките са копирайтъри.“. Не е така. Разликата в цените има своето бизнес обяснение. И то е в подхода. Всъщност днес копирайтърите пишат блог статии, описания на продукти, инструкции за възползване от услуги, Landing страници. Както контент райтърите. Даже сред самите копирайтъри има такива, които се специализират в изброените видове текстове и такива, които вече са спецове в класическите копита – слогани, рекламни представяния, PR статии, манифести… Ключовото е в настройката в работата. Копирайтърът извършва специални творчески техники, с които например формулира инсайт, извежда подкрепящи послания, анализира аудиторията, структурира аргументацията, използва писателска комбинаторика, прилага рекламни практики като Диверсия, Cover line, Формулиране на инсайт, Пресъздаване на позната ситуация, Превръщане на бизнес концепцията в ИПП, Рамкиране на посланията с преносимия контекст на фразите, Използване на разнообразни парадигми за създаване на метонимия, Внушаване на разговорен контекст, Планиране на ехо фрази, Използване на изрази „невестулки“, Използване на ефектно двусмислие… Той прилага тези техники и при създаване на продуктови описания, блог статии, текстове тип За нас… А за един контент райтър или блогър по-скоро може да се надяваш да приложи писателско майсторство, а специалните копирайтинг трикове идват като бонус и евентуално. Което създава различен заряд дори и на един по-малко взискателен материал като блог статия.
5. „В крайна сметка писането си е талант“ – това се изтъква като аргумент, че всеки пишещ е едва ли не копирайтър. Тотална грешка. Характерно за копирайтъра е, че по-голямата част от работата и творчеството се случва преди същинското писане. И изисква специални техники на мислене, свързани с познания по маркетинг, бизнес планиране, икономика… – а не е продукт просто на талант. Тях всъщност продава копирайтърът, защото те са в основата на създаването на текстове за бизнес цели. Затова копирайтингът си е работа, професия, занаят, а не просто поле за изява на писателски талант. Просто писателски талант ползват най-вече блогърите. Не бива да се омаловажава талантът, разбира се. Много блогъри и контент райтъри пишат страхотно. Но едно е текст, който блести със самото си съдържание и се чете заради самото четене и споделяне на мисли, а съвсем друго текст, който създава блясък на нещо извън него – продукт, услуга, компания, бизнес модел. Освен талант, второто изисква маркетингови знания и бизнес настройка.
6. „Блогъри понякога получават пари, изказвайки личното си мнение. Това ги прави копирайтъри може би.“ – Отново чисто техническо мислене. Не става дума нито за това колко дълги текстове се създават, нито за конкретния начин да изкараш пари. Може да ти платят просто да напишеш коментар за ползване продукт или просто за отзив. Това прави ли те копирайтър? Не разбира се. Става дума за настройка и философия. Копирайтърът се е посветил на изграждане на маркетингов и бизнес поглед върху писането. Той опитва да създава послания, провокиращи действие и замисляне в избрана посока. Не просто да описва разни неща и да изразява мнение. Тези послания, тези концепции са важните в случая и, доколкото ги има, именно те се търсят от хора, които искат да се рекламират сериозно онлайн. И именно те правят разликата в цените.
Темата е специфична и абстрактна. Затова създава известно объркване. Основното, което трябва да помните като потребители на писателски услуги е, че подходът и уменията разграничават райтърите.
И че, ако някой се нарича копирайтър, подходът и уменията му определено трябва да достигат до специфичен момент, отвъд самото писане. Да достигат до потребителското мотивиране за действие. За това достигане се плаща допълнително. Защото се гонят резултати, отвъд читателското наслаждение – като продажби, промяна на нагласи, раждане на отношение, фокусиране на мисълта, ориентиране на поведението към определен обект…
