Казват, че в днешно време било много трудно да изпъкнеш . Това е и така, и не съвсем така. Зависи какво правиш, как го правиш и как го представяш.
В Мрежата има много текстове за всичко. Но доста от тях са или безинтересни, или написани за прекалено широка публика. Така се ражда спамът в Мрежата, който започва да дебне отвсякъде, да дебне иззад почти всеки линк. Но така също и се отваря вратата за истински креативните писатели.
Има и някои клопки, които се използват уж за отстраняване на спама, но всъщност в доста случаи го подсилват. Ето 2 от тях:
- Нарочен и пресилен разговорен изказ – в опит да избягат от спама, някои пишещи в Интернет използват цветисти изрази. Капанът, в който попадат обаче, е, че подбират стандартно приети цветисти изрази и ги използват прекалено често и пресилват разговорността. Така много публикации се насищат с фрази като “нещо си по български”, “има нещо гнило в….”, “за бога братя……”. Такива изрази наистина вършат работа, но си личи, когато ги използвате нарочено и рискувате да Ви приемат за неискрени и несериозни.
- Опит да се говори на всички – обобщенията звучат менторски и това често дразни. Много хора не обичат да ги поучават и се дразнят, когато текстът “сочи с пръст”. Освен това, има опасност да прозвучите фалшиво.
Разбира се от тези неща невинаги може да се избяга напълно и невинаги е необходимо да се бяга. Понякога те са ценно писателско средство. Те са влезли в речта и е нормално да бъдат използвани. Проблем възниква, когато се приемат за строг стандарт в писането. Защото безропотното следване на строги стандарти в писането води до създаване на стандартни текстове – до писателски спам.
Има някои техники за избягване, или поне намаляване на ефекта, на двете писателски клопки. Ето някои:
- Искреност пред себе си – бъдете искрени и кажете нещата както са, както ги възприемате и както искате да ги кажете. Кажете ги както ги чувате в ума си. След това, ако не Ви допадне как стоят на белия лист, можете да редактирате.
- Увереност – бъдете уверени, че ще намерите най-подходящия начин да се изразите
- Човечност – помнете, че се обръщате към отделни хора. Подчертаваме и на “отделни” и на “хора”
- Не пресилвайте нито литературщината, нито разговорния изказ – не се правете нито на прекалено големи интелектуалци, нито на “хора от народа”. Бъдете себе си. Разбира се, че е важно да звучите естествено и разбира се, че е ключово да уцелите тона на аудиторията, но не бива да си личи старание да се слеете с масите. Това също придава изкуственост, също както пресилената литературщина. Ако някой разговорен израз не Ви е присърце и не Ви се обръща езика да го изречете, не го използвайте. Не се насилвайте, защото е много вероятно да си проличи. Изразете се по Ваш начин.
Една техника, която помага да постигнете тези неща, особено последното, е да си представите, че говорите на конкретни хора – което всъщност е точно така в крайна сметка. Но когато мислите за това и още повече когато се представите конкретен човек, Ваш познат, нещата се получават.
Друга техника е, докато пишете, да си припомните за какво всъщност човек използва словото. Използва го да изрази мислите си. Изразете мислите си по свой начин. Задълбайте в ума си, разкрийте същността на това, което искате да кажете и я изразете в писмен вид – сякаш преписвате от себе си. Тази техника често е изключително сполучлива. Пробвайте.
Мрежата е голяма и спам дебне отвсякъде – това също може да звучи клиширано. Само че е точно така, наистина е пълно със спам. Не можете да избягате от спама в Интернет. Не можете да избягате напълно и от спама, който Вие произвеждате. Така че спокойно пишете и развивайте стила си. Но се замисляйте върху изразите, които използвате. Замисляйте се както за това защо използвате даден израз в ежедневната реч, така и за това защо не го използвате.
Спамът е ясен. А какъв е добрият текст? Коя е основната му характеристика?
Тук много писатели са се изказали. Има доста наръчници по въпроса. Има много критерии за добър текст и много техники за създаване на такъв.. Но 2 негови характеристики са напълно незаменими…..
Искрен и Ваш!