Всеки творец се нуждае от вдъхновение. Творецът така се е слял с природата си, че създаването за него е като храненето. Той се храни от самия процес на вдъхновяването и творчеството.
За копирайтърите обаче вдъхновяването и творчеството са нещо повече от страст и моментни откровения. Вдъхновяването и творчеството са инструменти за изкарване на пари. Бизнес практика.
Затова една от основните разлики между копирайтърите и хората, които просто обичат да пишат, е в способността на първите да пишат, когато не им се пише и за неща, за които не им се пише.
Тази разлика може да е нарече умение за управление на музата.
За тази цел всеки копирайтър има комплект от инструменти, които редовно прилага в практиката си.
А ако е съвестен и наистина обича копирайтинга – прилага и в живота си.
За да може да приложи тези инструменти обаче, копирайтърът се нуждае и от още нещо: от материал.
Трябва му достатъчно материал, който да обработва, щом се наложи да създаде поредния текст. А този материал се натрупва. Той не идва като подарък от някакъв фантастичен дух на вдъхновението. Няма нищо мистично в това да твориш. Творенето е способност да се обработва натрупания материал – знания, впечатления, емоции, спомени, нагласи… –, да се намират нови връзки между елементите му и да се обработват суровите съставки.
Творенето на текстове – също е способност за качествена обработка на суров материал.
„Добрите идеи идват от истината”, споделя копирайтърът Дрейтън Бърд.
Затова съвестните копирайтъри не се възприемат просто като някакви „артистични души”. Възприемат се повече като капиталисти. Като хора, които съзнателно и планирано трупат ценни съставки и инструменти, с основната идея да капитализират резултатите от смесването на съставките и от използването на инструментите.
Това означава, че ключова част от развитието ви като копирайтъри е:
- да сте активни и любопитни
- да трупате съзнателно интересни идеи, практики, впечатления, копирайтърски техники, стратегии, подходи
- да развивате целенасочено умението си да комбинирате натрупаните ресурси, за да създавате копирайтърски продукти, от които да печелите пари
- да правите тези неща все по-рентабилно
Това е. Няма нищо мистично в творчеството. Особено в творчеството, с цел пари. Тоест в приложното творчество.
В тази връзка представяме и разсъжденията на писателя Рей Бредбъри за писателската муза:
„Според мен, за да задържите Музата, първо трябва да й предложите храна. Малко е трудно да се обясни как да нахраниш нещо, което дори не е там. Но животът ни е пълен с парадокси. Един повече едва ли ще навреди.
Нещата са съвсем прости.
Човек цял живот приема храна и вода, изгражда клетки, расте, става по голям и по-забележим. Това, което го е нямало, вече го има. Процесът е практически непроследим, но може да се наблюдава на определени интервали. Знаем, че се случва, но не сме много наясно как или защо.
По подобен начин цял живот трупаме звуци, гледки, миризми, вкусове, форми на хора, животни, пейзажи, важни или незначителни събития. Трупаме впечатления, но наред с това и опит и реакции. В подсъзнанието ни остават не само фактите, но и нашият отклик, споменът дали сме били устремени към нещо случило се, или сме му обърнали гръб.
Ето това са продуктите, съставките, които подхранват Музата. Това е складът, архивът, в който трябва да надничаме постоянно, за да сравняваме реалността и спомените. Това, което за всички останали е Подсъзнанието, в своя творчески аспект за писателите се превръща в Музата.”
Генералният извод е, че писателското вдъхновение и умение не са някакви мистични тайнства, неща, излели се в главата на писателя от… някъде си. Те са резултат от упорити и целенасочени натрупвания, работа, обмисляне. Разбира се, не всеки може да пише добре, има хъса, усета, маниера и мисленето на писател, поет, копирайтър. Затова този тип труд е оскъден и затова продуктите, раждани от него имат цена.
Но важното е да запомните, че съвсем не е достатъчно просто да знаете, че умеете и обичате да пишете, за да създавате добри текстове, които продават и които се продават. Трябва да приемете писането като бизнес, да натрупвате капитал, да инвестирате и да калкулирате печалбите. По отношение на писателското вдъхновение това важи напълно. Старайте се по-често и в повече различни ситуации да сте наблюдателни, бъдете любопитни, „крадете” идеи, практики, впечатления, представи, участвайте в разнообразни събития, дискусии, инициативи, пълнете живота си с разнообразни личности…
Така ще можете да натрупате творчески материал. И когато дойде следващата копирайтърска задача, ще имате какво да вложите, за да изградите подходящи метафори, изрази, структура на текста, призиви, техники на писане…
Копирайтингът е бизнес, а писателската муза на копирайтърите е творческата печалба, резултат от правилно натрупване и инвестиране. След усвояването й, идва и паричната печалба: крайната цел в копирайтърския бизнес.
Да, колкото и шокиращо да е за някои „поетични и романтични души” основната, фундаменталната цел в копирайтърския бизнес – както и във всеки друг бизнес – е изкарването на повече пари. Добрите текстове са средство, но целта си остава парите.
А клиентите? За клиентите на копирайтърите е успокояващо, че последните обвързват писането с парите, защото от публикувания текст се очаква именно да изкарва пари.
Представяте ли си да сте клиент на копирайтър, за когото „по принцип парите не са най-важното”. Ами че защо да работите с него тогава?
