Днес писането, съобразено с пазара е неотменима последица от напредъка на пазарната икономика и промяната на начина на живот. Пазарното писане най-общо може да се определи като писане на текстове, в съзвучие с нуждите, нагласите и манталитета на хората и с актуалната реалност – забързаността на живота, разнообразието в света и предизвикателствата и възможностите на дигиталното общуване. Главна цел на това съзвучие е печалбата – материална и нематериална.

Писането на текстове обаче е и творческа дейност. Като такава, тя често се възприема от авторите по-интимно, а писателските творения – като техни отрочета. Това поражда някаква ревност към писателския занаят и неприязън към опазаряването на писателската дейност.

Някои от привързаните към създаването на литературни произведения се отнасят с леко пренебрежение към текстове с пазарно предназначение и смятат, че това убива душата на писменото изразяване.

Според нас това е изопачено разбиране за действителността. Изопачаването произтича от погрешна предпоставка:  схващането, че писането за пари, писането, съобразено с пазара е винаги и по презумпция просто техническа и бизнес дейност, която игнорира плама на творчески настроените писатели. А това схващане произтича от 2 погрешни стереотипа:

 

• Пазара се възприема  като нещо нечовешко

 

• Пренебрегват се разликите в писателските способности и цели на отделните автори

 

 

Какво е пазарът?

Трябва да помним и съзнателно да си припомняме, че пазарът това са хората, с техните цели, желания, идеи, стремежи, мечти, характери и действия. Пазарът е мрежа от проявени човешки характери и изявени човешки претенции. Пазарът не е просто размяна на прозаични стоки, а външна изява на човешките концепции, човешките оценки и човешките страсти. Пазарът не е строго фиксирана материя, а е жив организъм, който се променя с промяната на човешката природа.

И ако пазарът е свободен, разцъфва в разнообразни багри чисто човешкият свят!

Така излиза, че писането за пазара е изключително човешка и шарена дейност, дейност, чрез която се опитваш да се свържеш с друго човешко същество, което не познаваш лично и да предизвикаш у него определена реакция. Опитваш се да разгадаеш как читателя мисли, да разбереш, поне частично какво изпитва, да влезеш за миг в неговия свят  и да му разкриеш по максимално ефектен начин това, което те вълнува в твоя.

 

Как се проявяват писателските способности на отделните автори?

Всеки автор има различни способности и си поставя различни цели. Вярно е, че писането за литературни цели отваря вратата пред пълната изява на авторските вкус, умения и визия. Авторът може свободно да се изразява по-цветно, по-оценъчно, по-художествено. Може да рискува да направи някои изречения и пасажи “по-тежки”, защото читателят е заинтригуван от разказваната история и донякъде очаква да срещне някои по-завъртяни изрази. Тук значима част от целите е създаването на чисто литературно преживяване.

В пазарни условия копирайтърът на може да си позволи прекомерни литературни залитания, защото копирайтърският текст преследва друга цел – максимално бързо оформяне на определено отношение и предприемане на определено действие. Тук често литературните залитания се наказват със загуба на интерес. Но това не е спирачка пред разгръщането на писателските умения, а предизвикателство за тях. Не бива да се забравя, че винаги се пише за хората, при това за конкретни хора – читателите.

Писането си е писане. Когато се пише с конкретна цел и особено когато се пише с пазарна цел, писането се изправя пред неумолимата строгост на най-важния съдник – читателя. В литературна среда последният може и да “преглътне” повечко словесни каламбури и по-тежки пасажи, на пазара – не е толкова склонен. Това обаче не е пазарен порок, а възможност за развитие, защото приучава копирайтъра на писателска дисциплина и на повече старание за доизпипване на текста, с цел да се увеличи вероятността за позитивен отклик.

 Точно писателската дисциплина и стремежът към позитивен отклик, изразен най-често в човешко действие, като че ли са възприети от някои хора, като заплаха от осакатяване на литературните черти на текста. Това е пресилено и в повечето случаи напълно погрешно. Всичко зависи от уменията на отделния копирайтър. Добрият и опитен копирайтър може да създава елегантни, даже красиви текстове, които в същото време са добре фокусирани и изчистени и предават необходимите послания по най-добрия начин – носят литературна и бизнес стойност едновременно. Взискателният читател от друга страна често не се задоволява просто с информацията в един текст в Интернет. Да, за него тя е ключов фактор за взимане на решение, но той отчита и начина на нейното предаване. Когато текстът е подреден, изразите са съдържателни и цветни, а подбраните думи са точни и магнетични, той откликва най-силно.

Така дисциплината в копирайтинг занаята тренира пишещите и им чертае маршрута към разнообразни писателски похвати, доста от които са истински писателски съкровища. Тук се проявява способността на пазара да стимулира развитие в човешкия свят.

Не бива да се забравя обаче, че литературните текстове обогатяват и развличат. Четенето на книги е изключително важно за развитието на ума на всеки човек. Също така то дава много мощни инструменти в ръцете на копирайтърите и развива умението им да се изразяват максимално ярко и цветно – да намират винаги точните думи.

 

Между пазарното писане и художественото, литературното писане, не бива да има преграда, а мост. И по този мост трябва да тече стойността на писателския занаят.

 

Винаги помнете, че в крайна сметка писането на текстове “строи” мостове между човешки същества!