Попара от евфемизми за Нова година

By in
101
Попара от евфемизми за Нова година

Такаааа… Какво си надробихме през отминаващата 2022 година? Много неща надробихме.

В понатийно-философско отношение – най-вече попара.

С която майчински глезихме егото си.

Да не всеме да се спаружи милото от разбирането до каква обърквация сме се докарали.

Попарата ни е от евфемизми и на тази Нова година, загледани в отминалите дни, ще си я сърбаме със смирена смълчаност.

Припомняме, че може да не става веднага ясно: Евфемизъм е понятие, с което се избягва друго, по-ярко и директно понятие, най-често в името на учтивостта и благоприличието. Но все по-често в услуга на замазване на неизгодни за някого истини. Като да кажеш „Тръгнаха си заедно към тях“, за да спестиш „Вероятно отидоха да правят секс“. Или да се обяви „Политиците разгръщат мащабна акция за усвояване на евро средства“, за да се спести „Политиците подготвят нови набези към спестяванията на хората в името на личните си амбиции“ или направо „Очакват се допълнителни кражби на политическата сцена“.

Нашата Новогодишна попара дими с уханието на евфемизми като следните:

  • Насърчаване на масовата имунизация срещу ковид-19 сред населението за спиране на пандемията“: Предвид вече ясната ефективност на ваксините срещу ковид-19, това е евфемизъм, който спестява изричното споменаване на факта, че, тъй като ваксините не спират заразата, а трябва да се пласират, за политиците е важно да ги наложат масово с някаква специална  акция. Така ще си спестят и унижението от признаване на провала при справяне с пандемията, и наглите опити все пак да се пласират ваксини, за да се даде вид, че се прави нещо.
  • Борба с инфлацията, чрез даване на помощи за понасяне на високите цени“: Колкото и да искат, политиците няма как да отменят установените аксиоми, зависимости и факти в човешките действия и взаимодействия – тоест в икономиката. Инфлация представлява създаване на валута, отвъд реалните спестявания, което причинява падане на стойността на валутните суми. Прави се от големите централни банки – ФЕД и ЕЦБ. Главно с идеята стимулиране на икономическа динамика и управление на дълговете. С прости думи, мислят си, че като надуят прихода на някой предприемач от, да речем, 2000 лева на 2800 лева, за дадена сделка с изкуствено създадена валута, това автоматично ще създаде богатство. До момента обаче историята показва, че тази практита обърква икономическите изчисления, водейки до дългове и кризи. Затова тази правителствена практика се облича в полит коректни евфемизми.
  • Увеличение степента на конвергенция с европейските страни на запад, чрез влизане в Еврозоната и интегриране на евро политиката“: Този евфемизъм разчита на хипернимията, намекваща голямо вместилище. Посланието е, че България ще стане част от нещо голямо и мощно, което е толкова мащабно, че трябва да се обяснява само със сложни думички като „конвергенция“. Също така глаголното съществително Интегриране опитва елегантно да замести по директния израз „Смяна на валутата с друга“, за да се избегне, колкото е възможно, замислянето каква е тази друга валута – фиатно евро, от което така или иначe много икономики вече са повлияни и резултатите са меко казано съмнителни. Тоест на практика ще ни наложат да се разплащаме и да изчисляваме икономическите си резултати с фиатна валута – евро – която ще промени цените, тоест пропорциите на размяна. Промяната ще е чисто количествена. Просто допълнителни суми евра ще влизат в икономиката ни. А след това какво ще стане никой не се наема категорично да заяви. Но пък имаме примери. Виждаме как променените цени на копирайтинг услуги насищат пазара със „създатели на съдържание“. Правят го по два начина – като принуждават истинските копирайтъри да вдигат много цените в опит да компенсират и инфлацията и гонейки клиенти и като помагат на „създателите на съдържание“ да печелят и да изглеждат по-авторитетно, вдигайки цените си. Винаги става така. Историята отдавна ни е показала, че фиатната валута обърква ситуацията. Като цяло очаква се объркване на числата в икономиката ни по същия начин и на същия принцип, както се объркват числата и в другите европейски икономики. Това е тип икономиченски инженеринг, с който политици и централни банкери очакват създаване на богатство от въздуха. За момента обаче историята ни показва, че тази практика води до задлъжняване, криза и обедняване. Един ден просто се учудваш как пък така стана, че уж си инвестирал в перспективен бизнес, а не можеш да си платиш даже наема на склада. Тази ситуация на надежда НЯКАК да се компенсират подобни икономически обърквания, с оглед на политическата коректност и с цел придаване на авторитетност, се описва с понятия като Конвергенция и Интегриране.
  • Увеличаване на минималната работна заплата като средство за борба с бедността и инфлацията“: Предвид факта, че заплатата е цена за продукти на труда, увеличаването на конкретно ценово равнище, прави съответните продукти по-скъпи и съответно по-неконкурентни – заради което и по-малко търсени. Вие ще сте доволни ли, ще се чуствате ли по-богати, ако бирата, която купувате, стане примерно 30 лева халбата? Не, нали? Може би си мислите, че ще сте доволни, ако продавате бира за 30 лева халба. Но има два сценария в тази връзка. Или сумата от 30 лева просто да компенсира съответно нараснали разходи. Или изобщо да не реализирате продажба на тази цена. Не става толкова лесно. Не може само с номинално увеличена сума да се справим с икономическа криза, с недостиг на блага, с политически сътресения. Просто ще се увеличи заплащането на някои работници, което ще бъде отразено в по-високи крайни цени, повече съкращения и по-малко наемания. Но това изкуствено увеличение на заплащането, чрез минималната работна заплата, това коминистическо фиксиране на цена е замаскирано с евфемистичния израз „увеличение на заплата/доход за борба с бедността и инфлацията“.
  • „Увеличаване на минималната работна заплата с коефициент от средната заплата“: Евфемистичният замисъл тук извира главно от думата Коефициент. Тази дума вкарва в евфемизма известна хиперболизация и върши работа на политиците. Конкретно „Продължаваме промяната“ излязоха с това предложение, базирайки се на евфемизма, защото той създава ефект на хипернимия. Читателят трябва да си каже нещо като „Я, тези използват такива сложни показатели, значи имат нещо по-научно и обосновано предвид.“ Именно впечатлението за обоснованост е това, което се цели, защото в България всяка година се водят спорове колко точно да е минималната работна заплата. Но пък изразът остава изцяло евфемистичен, а не реалистичен, защото обосноваността е илюзорна и просто се казва по по-успокояващ и авторитетен начин нещо, което иначе няма да звучи добре. Истинският израз трябва да е нещо като „Политическо повишение на заплащането, чрез фиксиране на минимална цена на продуктите от труда“. На практика заплатата е цена на конкретни продукти от труда. Влагаш уменията си в работа, създаваш нещо за компанията, продаваш й го за определена сума. Фактът, че като си нает сумата се нарича заплата не променя фундаментално ситуацията. Все свободни хора си разменят блага и търгуват помежду си. Оттук идеята за коефициент става абсурдна. Коефициентът представлява постоянен множител, докато цената е израз на човешки оценки. Тъй като човешките оценки не се измерват количествено, между тях няма строги количествени зависимости. По тази причина няма никаква логика нито да се фиксира политически цена, нито фиксирането да е плод на коефициент спрямо друга цена. Абсурдни калкулационни операции са това. Нещо повече, средната заплата е друг, различен тип икономически показател. Тя е резултатна величина от всички заплати, платени за даден отчетен период, разделени на броя заети лица. Идеята й е да илюстрира общото, обобщено разгледано ниво на заплащане като маркер за състоянието на трудовия пазар в даден момент. Затова средната заплата не е в пряка връзка с минимална конкретна сума, плащана за по-дълъг период за конкретни продукти от труда на конкретни хора. Освен това, ако търсим някаква зависимост, тя ще да е точно обратна – минималната конкретна сума влияе на резултатната средна величина за анализ на икономическото положение като цяло.  
  • „ЕЦБ изготвя нов пакет от програмата си за количествени улеснения“: Това е доста експлоатиран евфемизъм. Основната му сила е в съществителното Улеснения. То намеква, че ЕЦБ ще направи живота на предприемачите по-лесен – тоест че те ще печелят по-лесно. Това послание се комбинира с понятието Нов пакет. Тоест допълнителният намек е, че госпожа Лагард е загрижена за бизнеса в Европа, покрай трупащите се кризи, заради което подготвя допълнителни мерки за подкрепа. Освен това Пакет загатва някаква специална, почти научна подготовка, някаква професионално създадена комбинация от полезни неща. В действителност цялата фраза е евфемизъм за това, че ЕЦБ ще създаде нова порция евра от нищото и ще се надява, щом правителства и бизнес я усвоят, някак да се появят нови проекти, които да направят европейците по-богати. Уви икономическата теория, икономическата логика и икономическата история досега все ни показват, че тази презумпция на Европейската централна банка е грешна, а и много вредна.  
  • „Отразяваме всички гледни точки безпристрастно“: От край време и най-вече през последните години на ковид пандемия, война и икономическа криза разбрахме горчивата истина, че това е медиен евфемизъм. Де факто медиите се опитват да бъдат тренди и политически коректни. Видяхме това разбиране по повод ваксините срещу ковид-19. Вижаме го по повод войната в Украйна. И особено интензивно го консумирахме по повод инфлацията. Всъщност цитираното е деликатен начин да се каже „Ние винаги се съобразяваме с възприетия дневен ред“. И това не е, защото медиите са обладани от някаква дълбока конспирация, а защото така им е по-лесно. Просто казват това, което всички очакват и което няма да им навлече неприятности, но ще гарантира финансовите им потоци, без особени вложения и сътресения. Тази стратегия просто е по-лесна за следване. С „всички гледни точки“ медиите всъщност назовават „приемливите, безопасни, най-популярни и най-лесно смилаеми и най-политически коректни гледни точки“.
  • Писане на съдържание за SEO”: Това ще да означава нещо като „Предлагаме нещо мнооого вайръл, защото сме up-to-date и това нещо пълни сайтовете с написани неща, помагащи на Google да намери точно Вас“. Тази хипернимия всъщност е куха. Евфемистичното скривалище приютява коварна клопка. Зад предложението всъщност стоят хора, които не разбират от копирайтинг. Просто тракат бързо по клаватурите и предлагат да сложите писатлските им бълвания в сайта и блога си.
  • „Изготвяме цялостна онлайн маркетинг стратегия за генериране на свеж контент“: Основното послание тук се образува от съчетанието между глаголното съществително Генериране и иновативното тренди съществително Контент. Идеята е да си помислиш, че нещо много специално, иновативно, че и свежо ще се случва в сайта ти. А всъщност е точно обратното. Предлага ти се нещо доста банално – и прашасало. Да пълнят сайта с безсмислени статии, извън всякакъв стратегически оформен контекст. Просто като пишат „Как да…“, „Какво е…“, „7 вълшебни начина за…“, защото… „сега така правят хората със собствени сайтове”. Проблемът е, че точно стратегия липсва тук. А за маркетингова стратегия да не говорим. За да има маркетингова стратегия, трябва да се осмисли представата за ценност на конкретен тип читатели. И не да се „генерира контент“, а да се откликне естествено на тази представа със смислени разяснения. Да се започне и развие човешки разговор.
  • Имплементиране на Call to action”: Типично копирайтърски евфемизъм. Изразът замества обяснението, че ще се направи прецизен избор на глагол, прилагателно и съществително, който в конкретния контекст да съобщи, че дадена полза е налична и да призове читателя към действие, за да я получи. В този смисъл изразът „Призив към действие“, освен че означава абсолютно същото, е сякаш по-безопасен. Определено Имплементиране се използва нарочно, което алармира, че изразът е откровено евфемистичен – че замества нещо, което не е добре да бъде споделяно. Много е вероятно съответният „имплементиращ“ просто механично да поставя из текста призиви. Сякаш не човек, а робот пише. Което не работи добре за онлайн комуникацията – и може би точно този факт иска да скрие евфемизма.

Схванахте идеята. През 2022 година си надробихме солидна попара от евфемизми и си сърбахме объркванията в замисъла за много неща, покрай нея.

През Новата 2023 година бъдете здрави, обичащи и обичани и заредени с разбиране за нюансите в живота, които имат значение. Бъдете разсъждаващи, независими, искрени и преценяващи. Разсъждавайте самостоятелно и следвайте Вашите ценности.

А ако искате помощ с формулирането и описването на тези важни за Вас нюанси на живеенето, разчитайте на копирайтинг услуги от Авторско и се радвайте да ефектно предаден замисъл.

Е това е да празнуваш истински смислено живеенето всяка Нова година.