Като правиш бизнес, всичко трябва да се гледа под лупа. Продукт, услуги, комуникация с клиентите, доставки, поръчки…

Всичко.

Цените също. Те даже често са самата лупа. През тях виждате уголемен и по-ясен образ на рентабилността, на ефективността, на смисъла.

И на основния замисъл на бизнеса.

Цените на практика са сигнали, знаци, език. Те превеждат оценките на потребителите в числа, а оттам и в бизнес показатели.

Затова ценообразуването е като разговор. Все едно разговаряш за смисленото използване на ресурсите.

Това често се подценява. Обикновено от фрийлансъри, артистични личности, творци… Защото „има по-възвишени неща от разговорите за цени и пари“.

Само че така се неглижира разговорът за ценностите и реалността, в която те се разполагат. Имаш алтернатива А и алтернатива Б. Едната е по-ценна за теб от другата. Превеждането на последното в света на ограничените ресурси става с цената.

Друг начин още никой не е измислил.

Затова да неглижираш моделите на ценообразуване, на практика е неглижиране на моделите на оценяване, ползвани от твоите клиенти.

Как в копирайтинга неадекватното ценообразуване влошава разговора за ценностите?

Разбира се, на първо място с неадекватно ниски цени за копирайтинг услуги. Всъщност по-скоро формулировката е неадекватна.

Защото за 12 лева няма как да се получи сериозна презентация на продукт например. Дори конкретният автор да подходи съвестно, самият факт, че е склонен да посвети значим ресурс – време, творчески плам, знания, умения…, – срещу такава нищожна сума вече подрива идеята за сериозно отношение към писането на рекламни текстове.

Но де да беше само ниската цена на писателската услуга…

Самият подход на ценообразуване често е леееко ексцентричен.

Да не кажем шантав.

Или направо парадоксален.

Поне в повечето случаи.

И води до тотално объркване какво всъщност се купува и какво всъщност се продава.

Защо ли?

Ценообразуването в копирайтинг средите възприема често за нормална практиката таксуване на символ или дума.

Сигурно сте срещали цени като „2.50-3 лева на дума“, „0.3 лева на дума“, „3 лева на 100 думи“ “0,1 лев на символ”?

Не е само до ниската цена, а до метода на калкулиране.

Сега, това може на някой копирайтър-фрийлансър да му изглежда нормална практика. Да, ако ангажираният писател е коректен, може да се получи що годе смислена сделка накрая.

Поне във финансов план.

Обаче, замислете се… Какво реално иска да получи всеки собственик на онлайн бизнес от един копирайтър? Натрупани думи ли? Или натрупани символи?

Как така пазарна цена за копирайтинг, подчертаваме за копирайтинг услуга, се образува с натрупване на… тракания по клавиатурата?

Това нарушава всякакви принципи на икономическата и бизнес калкулация.

Ако един копирайтър подхожда коректно, про-бизнес и през призмата на клиентския интерес, ще ценообразува, според целите блага, според релевантния размер, който отличава благото от просто ресурса.

Хайде да си говорим искрено и конкретно…

Оценяваме това, което обособяваме и за което има смисъл да действаме

Представете си, че сте в ресторант. Поръчвате си пица и салата. Приключвате с консумацията и искате сметката. Получавате нещо от сорта на:

„Рязане на домати 0,03 лева. Рязане на краставици 0,13 лева. Брой нарязани домати и краставици съответно 2 и 2.

За пицата:

Моцарела 1.50 лева на резенче; Тесто 3 лева за месене и 4 лева за готовия продукт.

Печене 1.32 лева.“

Странно, а? Но може и по-странно да стане. Разбира се, не споменаваме някакви реални цени – това е пример, пример на абсурдността.

Представете си, че вие предварително трябва да конструирате пицата и салатата в главата си, за да си сметнете сами дължимото – както понякога изискват от клиентите си някои писатели онлайн, след като просто са обявили цена тип 3 стотинки на символ примерно. Отваряте менюто и вътре пише нещо такова:

„Тесто толкова, толкова или толкова грама на цена 0,02 лева на грам.

Моцарела толкова, толкова или толкова резенчета на цена 0,3 лева на резенче.

Босилек около половин шепа на цена 0,2 лева на листче в шепата.

Зехтин толкова, толкова или толкова капки на цена 0,4 лева на капка“

И така нататък…

Всъщност това калкулиране е нелепо, парадоксално, абсурдно понеже:

• Няма нищо общо с потребителската оценка,

• която винаги е свързана с някакъв цялостен продукт,

• защото човек не измерва някакви микро единици стойност и удовлетворение,

• а обособими, релевантни за целта на действието си цялости.

И какво излиза?

На практика много създатели на онлайн съдържание не предлагат смислени текстове

Те сами си го заявяват с този начин на калкулиране. Реално предлагат символи или просто думи. Това е очевидно, след като:

• на практика смятат не цена на текст, а измерено количество символи/думи, формулирано накрая като левове

• сами свързват цената с техническото натрупване на микро елементи – знаци/думи – вместо с изграждане на конкретен рекламен продукт

• понеже не формулират и не пакетират конкретния рекламен продукт ясно, очевидно не е той „единицата“ за смятане, а символът

• който пък символ по никакъв начин не се оценява от клиента – как, на колко да оцениш факта, че някой е натиснал клавиша с буквата А примерно?

• очевидно клиентът не само не оценява, ами няма контрол върху съчетанието продукт-платена сума – как мога да знам и да бъда отговорен финансово за това колко символа ще излезе поръчаният от мен рекламен текст???

Просто дори 100 думи, в повечето случаи, не е релевантна единица в копирайтинга. Следователно цената примерно 3 лева /или пък 5/ на 100 думи – освен че е неадекватно ниска, ако претендираш да предлагаш копирайтинг – също не е релевантна. 3 лева би значело нещо за човек, който наистина иска някакво много семпло продуктово описание от 100 думи. Очевидно, че ако искаш нещо с повече копирайтърско творчество и задълбочаване, при обявената тарифа, реалната цена за теб ще е примерно 9 лева, 12 лева, или 15 лева – което пак са безумни цени за копирайтинг, но поне наподобяват цени все пак…

Добре де… А защо изобщо се процедира по този начин в писателските среди?

Защото в някои по-технически казуси това смятане наистина е по-удобно – и донякъде е адекватно.

Но смущаващо е, че хора, наричащи се копирайтъри го прилагат. Чисто технически пренасят принципа на ценообразуване без всякакъв замисъл.

Има 2 възможни причини за това:

• Тарикатеене на дребно, изразяващо се в опит за примамване, чрез мега ниска цена уж за копирайтинг услуга – а след натрупването /на символите/ да се заяви реалната цена пост фактум

• Липса на копирайтърски опит и умения, комбинирана с представата, че „просто си пишем разни текстове там“. Защото, съгласете се, копирайтър без /бизнес/ замисъл е като детектив без нюх за криминални случаи.

А много често е комбинация от двете.

Ясно обособимите копирайтъри

Това се хората, които ценообразуват, според релевантните, обособимите и важните за клиента рекламни продукти.

Да, дължината на текста е фактор.

Да и сериозните копирайтъри говорят за брой думи.

Няма как да избягаме от факта, че разбирането за света е базирано до огромна степен на числа и калкулации.

Само че добрите копирайтъри ценообразуват според рекламните продукти, които реално бизнес клиентът е в състояние да си представи и оцени:

• Тип текст – описание на продукт, текст За нас, блог статия…

• Адекватен диапазон от брой думи/страници, в рамките на който клиентът може да си представи изготвения текст с оглед на рекламната му цел – съгласете се, че продуктово описание от 300-400 думи или блог статия около и над 400 думи е по-ясна формулировка от продуктово описание/блог статия от 2345 символа.

•  Професионалистите никога не фиксират дължината строго. За тях е важно да изградят работещи послания, а не дали са се вместили в 2000 символа или 400 думи, или са ги надскочили. Затова дават широк диапазон за дължината и не променят цената на копирайтинг услугата, заради символ или дума в повече.

Умелите копирайтъри – а и умелите бизнесмени като цяло – знаят, че числата са важни.

Но помнят, че релевантните числа са по-важни.

Е това е адекватен подход при формирането на цени в копирайтинга.

А Вашият онлайн бизнес се гради от адекватни хора, нали?